2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
„Толкова малко, безкрайно малко бе необходимо, за да се озовеш от другата страна на границата, отвъд която нищо няма смисъл: любов, убеждения, вяра, История. Цялата загадка на човешкия живот е в това, че той протича в непосредствена близост или дори допирайки тази граница, че той е отдалечен от нея не на километри, а на не повече от милиметър..." Кундера, Книга на смеха и на забравата
От известно време живея все така - на границата между вчера и утре; на предела между чувства и разум; на линията, която отделя тъмната от светлата ми страна; на ръба. Но искам ли да променя това? Може би не. Предпочитам да си остана тук. Поне засега. Само тук, в пограничното състояние на себе си мога да имам своето "преди" едновременно със своето "след"; да наблюдавам другите и да виждам себе си, движейки се бавно по ръба до момента, в който реша да скоча - без значение накъде.
ГРАНИЦА! Тя винаги е тук, но все по-рядко се осмеляваме да я преминем...
Защо връзките в реалния живот не са като...
Чудодейният спасител
Успеем ли да се движим по ръба, като балансираме, ще сме самодостатъчни сами на себе си.Ще станем наблюдатели.Творци на живота си.
Аз също съм на границата, като теб.
Поздрави!