Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 2704
Постинг
31.12.2014 21:17 -
Ела де!
Поседни!Недей да бързаш!
Събрала си вързопчето на дните си.
Ще си отидеш.Аз не съм те вързала и
няма за какво да те разпитвам.
Не беше щедра. Знаеш,че се лутах
с въпроси неразплетени в главата си.
Какво пък,трудно, ала те избутах.
Почти не ти усетих красотата.
Не ти се сърдя.Ти не си виновна.
Година си, а хората те пълнят с добро и зло.
Със сладост и отрова. И стари семена през теб покълват.
Пустинна беше вътре в мен,в душата ми,
а пътищата ми така не тръгнаха.
Живях те тъжно,скрита зад вратата на миналото.
За света обръгнала. Една ръчица детска ме спасяваше.
За нея съм ти много благодарна. И все разделях
зърното от плявата.
Опитвах се да си остана вярна,
но ме забрави всяко вдъхновение.
Пресъхна чучурът на романтизма.
И ако имах някакво движение,
то повече приличаше на слизане.
Отивай си с добро.Тежат ли дните?
До тук помагах.Продължи нататък!
Е, сбогом!Аз сълза изтривам скрито.
Все пак ти беше моя. Без остатък.
Валентина Шейтанова
Събрала си вързопчето на дните си.
Ще си отидеш.Аз не съм те вързала и
няма за какво да те разпитвам.
Не беше щедра. Знаеш,че се лутах
с въпроси неразплетени в главата си.
Какво пък,трудно, ала те избутах.
Почти не ти усетих красотата.
Не ти се сърдя.Ти не си виновна.
Година си, а хората те пълнят с добро и зло.
Със сладост и отрова. И стари семена през теб покълват.
Пустинна беше вътре в мен,в душата ми,
а пътищата ми така не тръгнаха.
Живях те тъжно,скрита зад вратата на миналото.
За света обръгнала. Една ръчица детска ме спасяваше.
За нея съм ти много благодарна. И все разделях
зърното от плявата.
Опитвах се да си остана вярна,
но ме забрави всяко вдъхновение.
Пресъхна чучурът на романтизма.
И ако имах някакво движение,
то повече приличаше на слизане.
Отивай си с добро.Тежат ли дните?
До тук помагах.Продължи нататък!
Е, сбогом!Аз сълза изтривам скрито.
Все пак ти беше моя. Без остатък.
Валентина Шейтанова
Вълнообразно
Търсене
