Интернет не само разшири границите на общуването, той ни освободи от възпитанието и правилата на добрия тон...

Не всеки се осмелява да каже в лицето на събеседника си всичко, което мисли за него, но да оставят убийствени определения в мрежата за някой, даже съвършено непознат човек, много хора считат за въпрос на чест...

„Глупости” или „Тъпо” – това са част от „меките” коментари, които ще намерите там. В Интернет всеки може да научи, че мозъкът му е устроен по-различно ot този на нормалните хора, че е психично болен, че има проблеми със секса, както и още куп интересни неща.

Участниците дори не си правят труда да коментират изложената теза по същество и да изкажат някакво конструктивно мнение, а направо се нахвърлят върху личността на автора.

С подобен проблем се сблъсква всеки, който се занимава с журналистика в мрежата или просто пише по форуми. Естествено, има и флуудъри, които откликват негативно на всеки пост.

Да не забравяме и хората с психични проблеми, макар да не са чак толкова много, които искат да се утвърдят за сметка на авторите на статии или участниците във форуми.

Проблемът е другаде – в чувството за безнаказаност...
Има някакъв закон за защита на честта и достойнството, но как да хванеш човек, който влиза в мрежата с прякор? Ясно е, че охранителните органи не се занимават с търсене на анонимни оскърбители и че не може да се запуши всяка уста. Ако човек започне да се занимава с всички, които са го обидили, няма да му остане време за нищо друго.

Всъщност, флуудърите често са страхливи. Ако повече потребители реагират на обидите им, те спират и просто изчезват. Интересно е също, че личните оскърбления се отправят от хора, които не познават автора на статията или потребителя във форума. Много е странно да се правят изводи за личността на автора само от съдържанието на текста. Най-малкото е логично да се предположи, че за написването на една статия авторът не си измисля всички факти сам, а използва богата база данни.

Не сме на пазара или на улицата в пиков час. Ние сме в Интернет. За да попаднем тук, се нуждаем от определен обем знания, който ни позволява да ползваме компютри. Това изключва сред участниците да има хора с крайно ниско интелектуално ниво. Но предвид зачестилата неграмотност и жлъчните коментари, човек започва да се съмнява в това.

Да, всеки има право да изказва мнението си. Но струва ли си да забравяме правилата на добрия тон? Да си припомним поговорката, че нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както вежливостта.

Представете си, че сте на среща с автор на статия или тема. Бихте ли му казали в очите, че е психо, глупак или нищожество? Едва ли. Ако не сте съгласен с нещо, ще започнете да подбирате думите си, за да проведете нормална дискусия.

Оставяйки в сайтовете и форумите клеветнически коментари, вие не очерняте този, към когото са насочени, а демонстрирате преди всичко собственото си лошо възпитание и комплекси. Ако в чуждия пост или статия открием намек за нашите недостатъци, ние се нахвърляме върху автора...

Да, Интернет е една прекрасна възможност за самоутвърждаване, но не трябва ли да намерим други начини да изразим себе си и своето мнение, освен „оплюването” на някой, чиято гледна точка не ни се нрави? Може би вече е време да се научим да се уважаваме един друг не само в реалността?