Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 2704
Постинг
16.11.2013 07:32 -
Комерсиално...
Колкото пъти човек се опита да надхитри Бога и да излъже Дявола, толкова пъти се среща с Истината!
Истинско приятелство - какво означава всъщност това? Човек, с който можеш свободно да споделиш тъгата и щастието си, човек, който е бил до теб в най-тежките моменти, човек, на когото можеш да простиш всяка грешка в името на приятелството, човек, който те разбира и познава, човек, който е до теб, защото те обича, цени и уважава, а не защото търси облага от теб, опитва се да се добере до тайните ти и да ги използва срещу теб, завижда ти и се опитва да ти отмъсти. Мислех, че съществува истинско приятелство, че наистина има някой, който те допуска близо до себе си, който те обича и вярва в теб, който знае, че ти винаги ще си негова опора.
Но вече незнам дали съществува. Сякаш всички просто те използват и ти използваш тях, за да не си сам в този жесток свят. Сякаш всичко се гради на фалшиво доверие, мнима подкрепа и лицемерна обич, прикрита изкусно от мили думи, топла приятелска прегръдка и подкрепа.
Изживях подобно нещо и това ме накара да се замисля върху истинското приятелство. Не би ли трябвало то да устоява на грешките в живота, не би ли трябвало то да живее въпреки неволно изречените лоши думи, не би ли трябвало то да прощава, въпреки болката?! Не е ли истинско, защото превъзмогва човешките характери и продължава да живее в душите ни?
Още едно разочарование... Сякаш светът е станал сив и бездушен, а хората по-алчни и по-лицемерни. А приятелите?! Това определение, някога изпълнено с толкова топлота и обич, вече е поредната фалшива маскировка, зад която се крие истинската същност. Боли ме, боли ме, защото вярвах, защото обичах, защото подкрепях и търсех подкрепа, а останах излъгана... И само защото алчността и жаждата за повече препречи пътя... Защото търсенето на изгода се оказа по-важно... Вече започвам да си мисля, че сме обречени да живеем сами или поне заобиколени от фалшиви приятели, които ни нараняват, но ние прощаване, само и само да ги задържим. Да задържим една илюзия, от която боли, но на която се крепи живота ни!.jpg)
Истинско приятелство - какво означава всъщност това? Човек, с който можеш свободно да споделиш тъгата и щастието си, човек, който е бил до теб в най-тежките моменти, човек, на когото можеш да простиш всяка грешка в името на приятелството, човек, който те разбира и познава, човек, който е до теб, защото те обича, цени и уважава, а не защото търси облага от теб, опитва се да се добере до тайните ти и да ги използва срещу теб, завижда ти и се опитва да ти отмъсти. Мислех, че съществува истинско приятелство, че наистина има някой, който те допуска близо до себе си, който те обича и вярва в теб, който знае, че ти винаги ще си негова опора.
Но вече незнам дали съществува. Сякаш всички просто те използват и ти използваш тях, за да не си сам в този жесток свят. Сякаш всичко се гради на фалшиво доверие, мнима подкрепа и лицемерна обич, прикрита изкусно от мили думи, топла приятелска прегръдка и подкрепа.
Изживях подобно нещо и това ме накара да се замисля върху истинското приятелство. Не би ли трябвало то да устоява на грешките в живота, не би ли трябвало то да живее въпреки неволно изречените лоши думи, не би ли трябвало то да прощава, въпреки болката?! Не е ли истинско, защото превъзмогва човешките характери и продължава да живее в душите ни?
Още едно разочарование... Сякаш светът е станал сив и бездушен, а хората по-алчни и по-лицемерни. А приятелите?! Това определение, някога изпълнено с толкова топлота и обич, вече е поредната фалшива маскировка, зад която се крие истинската същност. Боли ме, боли ме, защото вярвах, защото обичах, защото подкрепях и търсех подкрепа, а останах излъгана... И само защото алчността и жаждата за повече препречи пътя... Защото търсенето на изгода се оказа по-важно... Вече започвам да си мисля, че сме обречени да живеем сами или поне заобиколени от фалшиви приятели, които ни нараняват, но ние прощаване, само и само да ги задържим. Да задържим една илюзия, от която боли, но на която се крепи живота ни!
.jpg)
Вълнообразно
