В една книга - "Мъжете са от Марс, жените - от Венера" се казва, че панталонната част от човечеството търси решение при поставен проблем, а роклената част в същата ситуация се стреми към споделяне, съчувствие, разбиране. Може би затова за някои едни теми са безвкусни, а за други - интересни.

Само трябва да помним, че наистина сме много различни - в мисленето си,
в езика и символиката, която влагаме в него,
даже в начина по който изживяваме едно и също събитие,
емоциите които изпитваме
и спомена, който оставя то у нас.

Ако наистина достатъчно често сверяваме споразуменията и "речниците си",
голяма част от недоразуменията просто няма да се случат,
а останалите ще приемем с усмивка. )))

Обожавам тези думи на Маркес! Тъжно е, че осъзнаваме истината късно и губим толкова години от живота си в безсмислена война, вместо истински да се наслаждаваме на удоволствието да сме заедно!
Обожавам съпруга си! Но дълги години "тропах с крак" и се "тръшках на земята", че не ставало на моето. Сега само се иронизираме един друг и се смеем на себе си.
По-страшно би било да бяхме еднакви, да мислехме еднакво, да чувствахме еднакво. Тогава въобще нямаше да си говорим.

Много често във връзките единият от партньорите е социалният, приказливият, забавният, смелият, увереният, безразсъдният, душата на компанията, както се казва, докато другият е здраво стъпил на земята, умерен в действията си, разумен, по-тих и спокоен. Така на практика при сблъсъка на интроверт и екстроверт се получава следната симбиоза - единият зарежда батериите си, а другият потушава огъня в себе си, постигайки душевен и любовен баланс.

Харесват ми тия разсъждения. Верни се и според мен.